ПАУ Д’АРКО - ЮЖНОАМЕРИКАНСКИЯ ЛЕК ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА

Тази статия, публикувана преди години, е една от първите от този род появила се на страниците на американската преса и е посветена на лечебната сила на Пау Д’ Арко. Тя е препечатка от “Спотлайт”, популярно седмично издание излизащо във Вашингтон.  

   Възможно ли e лек идващ от южноамериканската народна медицина да лекува различни видове рак? -Да, казват лекари и бивши пациенти болни от рак. Тази тема е нашироко отразявана от години в пресата на Латинска Америка, но не и в САЩ. Южноамери-канските лекари успешно използват южноамериканската народна медицина за лечение на различни форми на рак - включително левкемия - както и на други тежки болести, но информацията за това не е стигала досега до североамериканските медии. Съгласно информации публикувани в различни южноамерикански издания, вътрешната част на кората на две южноамерикански дървета от семейство “Bignoniaceae” се използват успешно при лечението на различни болести, включително рак. Напитка приготвяна от вътрешната част на кората на дърветата от вида LapachoColorado (Tabebuia Avellanedae) и Lapacho Morado (Tabebuia Altissima) изглежда, че са в състояние да атакуват причинителя на болестта, според медицинските доклади. Дървото наричано на испански Lapacho Colorado или в превод “червено лапачо”, дължи името си на своите алени цветове. То расте в топлите части на Южна Америка: Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и др. и е било използвано от индианците от племето гуарани и тупи-намбо дълго преди появата на испанците в Америка. Другото име на лапачо е ipes, название използвано в южна Бразилия, където червеното лапачо бива наричано ipe roxo. Друго широко използвано название на дървото е pau d'arco, като червеното лапачо е наричано pau d'arco roxo. Рau d'arco означава “клонката на дъгата”, тъй като местните индианци са го използвали за направа на лъкове. Червеното лапачо е широко разпространено растение в тропическата зона на Южна Америка. Lapacho morado или лилавото лапачо предпочита студения климат - например този на Андите. То също е разпространено в Южна Америка и неговото разпространение там не е рядко.Червеното лапачо става известно на лекарите от бялата раса преди около 20 години, като това се случва в Американа - предградие на Сао Паоло, Бразилия.

   Излекуването на младото момиче  Историята, свързана с антиканцерогенните свойства на кората от лапачо започва преди около 20 години, когато семейство от Сао Паоло организира домашно парти след завръщането си от пътуване до Рио де Жанейро. По време на вечерята двамата съпрузи разказват историята на своя родственичка - младо момиче, болно от рак. Лекарите безпомощно вдигат ръце от нея и признават на родителите на момичето, че то няма да живее дълго. Но лелята на момичето се свързва с индиански лечител, който твърди, че рака може да бъде успешно лекуван с напитка приготвяна от кората на едно определено дърво. Лечителя дава на жената малка торба с кора от това дърво. Младото момиче и нейните родители първоначално отхвърлят рецептата на знахаря, но по-късно болното момиче сънува странен сън. Тя вижда монах, който й казва: Пий чай приготвен от кората, която ти е дал индианеца и ти ще се оправиш. Първоначално тя не обръща внимание на съня, но след като болките й се увеличават, съня се повтаря отново. Най-накрая тя решава да опита чая. Болките й бързо изчезват. Окуражена от резултата, тя продължава да пие напитката всяка сутрин. След месец тя вече е добре, а лекуващия я лекар казва на родителите й, че в организма й няма и следа от рака. Доктор, един от гостите на партито, е лекар от близкото градче Санто Андре, който проявава голям интерес към случката и помолва да вземе със себе си парче от кората. Д-р Орландо деи Санти - госта на партито, си тръгва по-рано и веднага се отправя към Градската болница на Санто Андре, друго предградие на Сао Паоло, където той работи като лекар. Там в тежко състояние, близо до смъртта лежи неговия брат, който е болен от рак. Той вече е преживял втора операция, но случая му е определен като “неоперабелен и терминален”. Конвенционалната терапия вече е изчерпала възможностите си. Като студент, д-р Санти е бил обучаван на това, че всяко лечебно средство, включително и това използвано от индианците, трябва предварително да бъде добре изучено. На него му е било казвано, че изследователя трябва първо да отдели активната субстанция или субстанции от растението, за което се твърди че има терапевтично действие. След това това този екстракт трябва да се тества в лабораторни условия върху животни и най-накрая върху хора. След това така полученото лекарство се патентова и накрая някоя уважавана фармацевтична компания започва серийното му производството. Само тогава - след като лекарството е вече на пазара, то може да се прилага на пациенти. В противен случай лекаря рискува да бъде санкциониран, като дори може да му бъде отнето правото да упражнява професията си. Такава е процедурата, според която трябва да постъпва всеки лекар в Бразилия и в останалия цивилизован свят. За щастие на умиращия от рак пациент, неговия брат се оказва лекар, който решава в случая да не се съобрази с тези предписания. Вместо това той взема кората, поставя я във врящо бяло вино, след което смесва все още горещата напитка с портокалов сок и така приговената смес  дава на болния си брат да я изпие на гладен стомах. Като по чудо, болката изчезва и болния вече можел да спи спокойно. След месец непрекъснато лечение с кората на лапачо, пациента е изписан от болницата. Последвалото изследване установява, че рака е изчезнал. След това впечатляващо развитие на нещата, лекарите от градската болница в Санто Андре решават да нарушат правилата за лечение на пациентите, като започват да прилагат новата терапия - най-напред на най-тежко болните в списъка. Тези удивителни събития се случват някъде в края на 1960 г. След време лекарите в болницата на малкото провинциално градче констатират, че болката от която се оплакват страдащите от левкемия и други видове рак изчезва само няколко часа след приема на настойка от кората на червеното лапачо. Те също забелязват, че в рамките на 30 дни от началото на терапията при повечето пациенти изчезват всякакви симптоми на тежката болест. Те отбелязват също така, че и други страдания, от които се оплакват някои от пациентите, като например диабет – също изчезват, но по-рано от рака. Лекарите са дълбоко впечатлени. От този момент кората на лапачо редовно се използва в градската болница на Санто Андре за лечението на левкемия, както и за много други болести, за които се предполага, че се причиняват от вируси. Понастоящем в Бразилия това растение може да се открие както в дрогериите, така и в аптеките. “О Крузейро”- уважавано седмично списание излизащо в Рио де Жанейро, публикува в два свои броя (18 и 25 март 1967) статия, посветена на лекарството и на болницата в Санто Андре, където то се използва за лечение на много заболявания. Една от снимките показва досието на един от пациентите поставено на леглото му. Под името на пациента, неговите години и т.н следва и диагнозата: „рак на белия дроб” и малко по-долу, с големи букви написани на ръка се чете предписаното лекарство: ПАУ Д’ АРКО