Приготвяне на „вълшебната чаша чай” – ритуал и удоволствие!

Camellia Sinensis е растението, запарката от което е била наречена чай – от китайската
дума ch’a. Днес всичко, което се приготвя от билки, плодчета и други растения е
взаимствало името и също наричаме чай.
Тук ще разгледаме основните правила за приготвяне на тази чудесна напитка от Camellia
Sinensis – чаеният храст (или дърво).
Запарването на чай е истинско изкуство. За да направите
чаша хубав чай е много важно да знаете как. Причината е
проста. Може да имате най-добрите чаени листа, да
използвате най-добрата вода на света и да направите
най-лошият чай. Тук ще ви дадем няколко съвета как да
извлечете най-доброто от листата, като трябва да се има
предвид, че за всеки отделен чай има идеални параметри и
съобразявайки се с тях се сдобиваме с „вълшебната чаша
чай”.

Суровината: Избирайки чаените листа трябва да
внимаваме за техният външен вид и аромат. Добрият зелен
чай трябва да има наситено до тъмно зелен цвят (зависи от
това какъв вид избираме). Всеки друг цвят може да
означава неправилна термична обработка или лошо
съхранение. При производството в чаените листа се оставя
малък процент влага. Ако суровината е прекалено суха, при транспорта и при самата
продажба листата се трошат. Това не е особено голям проблем, но при приготвяне на
самата запарка през цедката (ако е едра) преминават дребните частици и се получава
утайка, извлека обаче става по-силен. Колкото до аромата – ако чаят е натурален (без
добавки), има силен тревист нюанс и не трябва да се усеща друг мирис, особено на
мухъл.

Водата: Да не подценяваме качествата на водата.Тя представлява до 99% от готовата
напитка и я превръща в основна съставка. Ако използвате твърда (с високо съдържание
на калций и др.минерали) или замърсена с химикали вода (хлор и др.), след като си
приготвите чая, на повърхността му може да се отделят частици, които правят нещо като
по-тъмна „коричка”. Не забравяйте, че замърсяванията на водата се пренасят в чая. Не
само вида, а и вкуса на получената запарка е по-различен. За да направите
„вълшебната” чаша чай, използвайте филтрирана или бутилирана изворна вода.

Температурата: Тя е от голямо значение, тъй като от това зависи какви вкусове се
освобождават в чая, който приготвяме. При прекалено гореща вода в извлека
преминават горчиви вещества (танини) и адстрингенти (ще ви е много стипчиво). Чаят се
приготвя по различен начин в зависимост от вида, но ще споменем основния принцип:
колкото по-малка е ферментацията на суровината, температурата на водата, в която
се запарва, трябва да бъде по-ниска, т.е. за бял чай около 65-70°С; за зелен около
70-80°С; за улонг около 80-90°С, а червени и черни чайове се приготвят при температура
около 90-95°С. Жълт чай все още не се продава в България, но той трябва да се поставидо зеления.

Обяснявайки всичко това, вече трябва да е ясно нещо много важно - чаят не
се вари!

Времето: Подобно на температурата, времето за извличане зависи от вида на чая.
Белият чай се запарва най-кратко – около 1,5-3 мин, зеленият 2-3 минути, улонга около 4
мин., а червения и черния около 5 мин. При по-дълго запарване, също както и при
температурата, може да направите напитката прекалено горчива или тръпчива.
Количеството: Суровината от която се прави една чаша чай (250ml) и преди всичко
нейното количество е от съществено значение за силата на запарката, която ще
получим. Тук вече всичко е индивидуално. Ако вземем като ориентир филтърните
пакетчета, трябва да знаем, че различните фирми, пакетират различно количество чай.
Тук силен натиск оказва стремежа към ниска цена на крайния продукт. Съвсем
естествено е понякога чая да ни се струва слаб и блудкав – масово се пакетира около 1,5
гр. суровина във филтърче, а често и по-малко. Намирам за нормално чаят да се прави
с поне 2 гр. суровина, за да се усети истинският му вкус, а и не е без значение
количеството полезни вещества, които ще доставим на единственото тяло, което ще
притежаваме през живота си. Разбира се често нямаме избор и затова, ако е готов
пакетиран чай във филтър за по-силна напитка ще намалим водата. Е в пакетчето няма
да видим качеството на чая, но пък ще се възползваме от по-голямото удобство при
приготвянето му – няма да търсим цедка.
Има още нещо важно, с което е хубаво да се съобразим - ако правим запарка от насипен
чай, извлека става добър и силен, ако листата не са стегнати плътно в цедка. При
хидратирането им те запълват плътно капсулата (ако цедката е затворена) и чая става
слаб.
Колкото по-слабо ферментирал е чаят, толкова са по-ниски температурата и времето на
запрване. 
Заключение - за „вълшебната чаша чай" ни трябва: хубава вода; качествен чай (по
възможност насипен, за да го видим и дозираме според вкуса си); информация за
температурата на водата и времето при запарване; позитивно настроение и приятна
компания, за да му се насладим пълноценно.